Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2007 12:37 - От другата страна
Автор: tsvetamak Категория: Хоби   
Прочетен: 19381 Коментари: 47 Гласове:
19

Последна промяна: 20.12.2007 20:51


      Авторът на този разказ не съм аз. Той не пожела да го публикува в своя блог, но аз бях дълбоко впечатлена, още повече, че знам подбудите за неговото написване...

      Беше ужасно зъл - толкова, че хората го смятаха за мъртъв. Сега се носеше в дрипи по селските улици, безцелно блуждаеше както по кривите павета, така и из пустите селски глави. Имаше високо чело, косата му сплъстена, все още беше повече кестенява, отколкото бяла. С времето се превърна в един от паметниците на местността, а след време щеше да е единственият и последният - беше най-младият в селото, едва на 45.
      С какво се хранеше този нещастник никой не знаеше, никого не го беше и грижа. Живееше в порутена постройка в една близка до центъра уличка. Всички къщи бяха що годе запазени, по празници или при нужда, младите си идваха, хвърляха им една боя, сковаваха това онова, замазваха пукнатините. И все пак пустотата на тази някога жива общност навяваше тъга.
      Когато говореха за него, говореха като за спомен. Като млад бил съвсем различен. Много добро момче, учено, работно, че и хубаво даже. Косата му гъста, веждите леко извити за повече здравина и гъвкавост в характера, устните му плътни, усмихне ли се и ти светва. Очите му били лешникови, премъдри за неговата незряла възраст, носът чип и добронамерен. Казваха, заради носа ще да се е провалил, иначе всичко сочело към успех, но този добър нос му изиграл лоша шега.
      Завършил местното училище, като всички отишъл в града, там също добре се учел. Успехи, грамоти, дипломи, пратили го извън страната даже, като се върнал все същия си бил - добър и мъдър. Болест не го ловеше. Какво ставало в душата на този прекрасен младеж, никой не знаел, простите селяни могат да ти кажат по това какво правят мравките каква ще е зимата, но на ученото не посягат - то е по-друго, не му разбират.
      След време спрял да си идва, само за някой празник, най-после за погребенията. Всеки път бил добре облечен, всеки път все по-възмъжал, все по-страшен. Затворен бил от малък, но казват съвсем се заключил - даже родителите му ги хванала мъката, но не знаели какво да правят. Не се обаждал, пращал пари на старите, колкото да живеят, че и малко отгоре - но от себе си нищо не пращал. Издигнал се, станал бил съветник някъде, после политик, после съвсем се загубил - мислеха, че са го изпратили посланик някъде.
      Веднъж се върнал с една красива девойка в лъскава кола. Цялото село ахнало, такава прехубава девойка била рядкост, още повече в тази суха и все по-безлюдна местност. Момичето му била годеница, щял да се жени и дошъл да покани родителите си. Усмихвал се, бил си същият, такъв какъвто го изпратили да учи – жизнен и благ. Любовта го е върнала, стоплила душата му и руменината избила на бузите. Още по-красив от преди станал. А момичето ангел, тъй стройна и прелестна, че и най-великия художник да я рисува, ще я направи по-грозна. А дрехите и… европейски, чисти.
     Сватбата всички казват, била шумна, с много известни гости. Оркестърът свирил три дни без да спира, а заради многото скъпи коли, целият център на големия град бил отделен за нашето момче. Е, селяните имат склонността да преувеличават, но действително ще да е било сватба за чудо и приказ.
      След нея обаче историята прекъсва и никой не иска да си спомни що се е случило с този нещастник. Как се е преобърнал живота му? Как толкова преуспяващ човек е затънал изведнъж? Селяните може и да са прости хора, но не са лишени от въобръжение, нито от любопитство и въпреки това, когато стигне дотук, всеки замлъква сякаш сам ще извърши греховете на този нещастник, разказвайки ги. Аз обаче знам какво се е случило и поради неверната ми душа ще го разкажа. Неотдавна успях да се промъкна в къщата на родителите му, тази, която той сега обитаваше телом. Отвън рушаща се, вътре времето беше спряло навеки – сякаш онзи ден майка му ще да е сготвила нещо и той дете още е седнал на софрата с родителите си. По прашните рафтове стояха рисувани снимки, дървени чаши и разни менчета и чинии. В стаята, която той обитаваше, най-малката и мръсна от всички, намерих едно писмо, без адрес, сякаш ще да му е прададено лично. Беше без марка, надписано очевидно от женска ръка поради тънкия, ситен и подреден почерк. Прочетох го…

“Мили …,

От както онази нощ дойдоха и те прибраха, ние всички очакаваме какво ще е решението на съдията. Надявам се да си добре. Не ни дават да дойдем на свиждане, казват било опасно. Малките плачат за теб, липсваш им. Страхувам се за теб мили. Боже, толкова искам да те видя отново. Злочест живот, как се преобърна, но аз знам, ти не си извършил това, в което те обвиняват. Ти на мравката път струваш, камо ли да сториш такова нечестиво дело с друга жена. Те лъжат. Знам, че си невинен. Твоята чиста и предана душа не би могла да извърши такова престъпление. Тази нова власт, искат да ни съсипят, ако можеха да ни вземат и душата даже. Боже милостиви! Бъди силен, зарад мен, клетата, която ти остави тук да вехне сама по теб.

И каквото и да сторят, не признавай! Мъчим се да намерим някаква връзка до съдията сега, а и адвоката ни е приятел – ще те измъкнем някак. Знам още, че са те били – колко отвратително, да биеш невинен. Баща ми няма да ни помогне, на него не може да се разчита, дори мисля, че той в желанието си да ни раздели, е измислил всичко това – той както знаеш ми предлагаше пари и сараи само и само да те оставя. Не продавам аз душата си на дявола, с теб и през ада ще мина. Аз дадох пари на тъмничаря, той ще ти носи храна и вода. Ще сме силни заради нашите деца, нали? Заради любовта ни.
                                                    Обичам те горещо,
                                                                             …”
      Какво ли престъпление ще да е извършил? Какво ли се е случило с него… Та той е бил добре приет в обществото, какво би накарало някой да ги раздели? Унесен в мисли пред погледа ми се мярна второ писмо. Този път в плик, адресирано до него. Отново беше написано със същия този почерк…  

“През тези седем години от твоето бягство много неща се промениха. Наскоро разбрах къде си се скрил и ето веднага ти пиша тези редове – явно вече си уредил по-сигурно съществуването си. Надявам се да проявиш разбиране, присъщо за твоята мъдрост. Аз дълго те чаках, копнях ден и нощ отново да те видя. Уви, явно няма как да сме отново заедно, ако ти се появиш публично, твоят живот ще бъде отнет, а моят допълнително опозорен. Децата имат нужда от здраво семейство, а аз пропилявам младостта си. Баща ми ми обеща да осигури бъдещето им, в случай че се оженя за неговия заместник в службата – сегашният секретар на партията. Направих го заради децата. Винаги съм те обичала, но те не заслужават да страдат от нашето безразсъдство. Ще ти позволя да се срещаш с тях един път годишно, тайно в твоята бащина къща, само в случай, че обещаеш да не се появяваш в града при нас. Ах, защо ти така твърдо отказа да се примирш с властта, затова те натопиха. Искрено съжалявам за мъката, която ти причинявам…Ако те видя, не ще издържа на нещастието, затова не се явявай при мен никога, така както седем години кри съществуването си…
                                                                             …”



     Такава ще да е била съдбата на този нещастник. Как ли живее сега с тази мъка… Изглежда всеки ден четеше тези писма и всеки ден ги изживяваше отново. Не от грях селяните мълчаха за неговата история, не биваше никой да знае, че той е жив. Ето защо той бе спомен в техните разкази. А той явно бе умрял още с второто писмо и се връщаше към живота веднъж в годината. Дали преди това тя му бе писала, едва ли. Той е живеел заради нея и децата, орисан да бъде сам. За тези дълги години самота, му се събираха едва няколко дни щастие...
      А ние го наричаме зъл и използваме всякакви думи за да изразим презрението си към клетника. Нима той е сторил някому зло? Нима не се е борил за щастието си? Нима не го е заслужил? Неговата гордост и себелюбие са му попречили да се продаде. Вероятно после е убил идеализма си, но вече е било твърде късно, само се е лишил от единствения си спътник в черните дни.

 

 

 

     



Гласувай:
19




1. rossi01 - .......
10.04.2007 10:10
невероятен разказ, рядко успявам да се концентрирам рано сутрин, за да прочета нещо толкова дълго, но ме остави без дъх, мисля, че знам защо авторът не е искал да го публикува в блога си, решил е, че не е достатъчно хубаво или че даже е глупаво...радвам се, че ти си го качила в твоя блог. Тъжна и интересна, завладяваща и дълбока история. Много ми хареса
цитирай
2. tsvetamak - Роси,
10.04.2007 12:00
Благодаря ти за оценката:)
Наистина въздействието е силно, заради това и го публикувах, въпреки нежеланието на автора:)
Приятен и щастлив ден ти пожелавам!
цитирай
3. slavei - Прочетох го на един дъх!
11.04.2007 14:51
Разказа е невероятно силен и въздействащ!
Четейки или слушайки подобни разкази, наистина понякога си казвам: Боже, колко мъка има на този свят, Боже...! А ние, често дори не се опитваме да разберем такива хора....
И най-страшното, което забелязвам е, че не само не се опитваме да ги разбираме, но и бързаме с присъщата си човешка природа, да направим "дълбоките си умозаключения", да отсъдим, да осъдим дори някого, просто защото не го разбираме!
Дано да се научим да влагаме повече мъдрост, а не само емоции във всяка една ситуация с общуването си с хората!

Благодаря ти, че публикува този разказ, Цвети!
цитирай
4. tsvetamak - slavei
11.04.2007 15:42
И аз ти благодаря за разбирането.
Но ти си различна, по-добра, по-чувствителна...
Бъди много щастлива!!!
цитирай
5. wonder - Аз...
11.04.2007 22:47
... плаках. Съдбата е дракон!
цитирай
6. tsvetamak - wonder
12.04.2007 14:15
Да...за съжаление...
Благодаря за присъствието ти!!!
цитирай
7. анонимен - Много увлекателно! Благодаря!
12.04.2007 15:00
Тъжничко, но не всичко е цветя и рози в този живот!
Хубав ден!
цитирай
8. tsvetamak - sekirata
12.04.2007 22:19
И никой не знае какво му е подготвила съдбата...
Поздрави и приятна вечер:)
цитирай
9. krasi7 - !!!!!!!!!!
29.04.2007 19:46
Изключително!
цитирай
10. tsvetamak - krasi7
30.04.2007 10:34
Благодаря! Твоето мнение за мен, а и за него е много ценно:)
Хубав ден!
цитирай
11. krasi7 - :-))
30.04.2007 11:04
Моето схващане за краткия разказ е следното: С малко думи, кратко ясно и точно да се предадат събития, чувства, настроения и виждане за нещата. И да се случва нещо, дори историята да е измислена, или да е някаква импресия.
Поздрави.
цитирай
12. krasi7 - :-))
30.04.2007 23:06
Мисълта Цвете, мисълта, а не само главата! :-))
цитирай
13. bilqnka - разказът е много разтърсващ
27.06.2007 17:23
ще се въздържа от подробен коментар, защото каквото и да кажа едва ли би могло да изрази впечатлението ми от този невероятен разказ.
поздрави
цитирай
14. tsvetamak - bilqnka
28.06.2007 09:51
Още едно мнение, което доказва, че съм била права да публикувам разказа:)
Много ти благодаря!
цитирай
15. krasi7 - :-))
14.07.2007 01:25
Винаги ще го чета!
цитирай
16. pach - Уговори автора
17.08.2007 09:10
за още такива разкази , пък ти ги пускай тук !!!
Този ме заинтригува, сигурно е по действителен случай , за това!!!!
цитирай
17. tsvetamak - pach
17.08.2007 10:26
Благодаря!!!
цитирай
18. kostadin - Дано да не е последен!
08.10.2007 21:03
Ако е измислен ,то пак е много истински!
Какво ли нема между небето и сърцето на земята!
цитирай
19. tsvetamak - kostadin
09.10.2007 08:49
Полуизмислен е и полуистина:)
И сигурно винаги ще има какво да ни разтърсва и провокира.
Радвам се, че сте впечатлен:)
цитирай
20. kostadin - По важно е че е жив и хубаво напи...
09.10.2007 09:23

По важно е че е жив и хубаво написан!
цитирай
21. apollon - много тъжен разказ - подобни неща се ...
04.11.2007 17:17
много тъжен разказ - подобни неща се случват и да пази господ
цитирай
22. tsvetamak - apollon
05.11.2007 16:28
Случва се какво ли не на тази земя...
Добре, че сме устроени така, че да разбираме, забравяме, примиряваме...
Благодаря ти, че беше съпричастен!
цитирай
23. renivelcheva - Тъжен и интересен разказ. . . Нез...
25.01.2008 00:53
Тъжен и интересен разказ...Незнам, но някак си ми звучи в ума поговорката, че кой каквото сам си направи и цяло село не може да му го направи. Това се отнася за всички хора. Дали пък не можеше да има и по-оптимистичен край?!?
цитирай
24. tsvetamak - renivelcheva
25.01.2008 13:16
Аз мисля, че по-скоро в разказа има преплетени повече от две съдби( доколкото успях да разбера). И тези образи са събирателни. Но въпреки това, наистина историята като цяло е много, много тъжна.
Хубаво е, когато човек разбере, че не са на изчезване добрите и състрадателни хора - Вие го доказвате още веднъж:)
цитирай
25. viki02 - Би било наистина чудесно,
04.04.2008 21:44
ако имаше възможност да се помогне на героя. Другото са приказки. Тъжно е. Като не знаеш как ще помогнеш...
цитирай
26. tsvetamak - viki02
04.04.2008 22:34
Понякога не знаем как да помогнем. Както се казва в пословицата на човек е по-лесно да му вземем, отколкото да му дадем.
Но и колко от нас поглеждат към крещящите за помощ?...
цитирай
27. kassandra - Просто. . . благодаря!!! Неве...
11.08.2008 11:58
Просто...благодаря!!!
Невероятна и толкова тъжна история!И толкова..истинска!
цитирай
28. tsvetamak - kassandra
11.08.2008 14:05
...и аз ти благодаря:)
цитирай
29. merita - В живота на всеки човек може да се ...
21.02.2009 13:18
В живота на всеки човек може да се случи нещо , което да го зъвэрти на 180 градуса образно казано.Тогана си даваме сметко че трябва да започнем нещо ново. В никакъв случай саммосъжалението не е най верния изход.В случая , травмата от случилото се е явно е трайна и нещастния мъж е решил да се отдаде на спомени и самосъжааление.Промяната за него е в негативен план.А можеби има причина затова.
Благодаря за разказа , много хубав и житейски реален.Поздрав!
цитирай
30. viki02 - Много вълнуващо. Жалко, че не са се ...
14.05.2009 13:29
Много вълнуващо. Жалко, че не са се намерили хора, които да го подкрепят. Той е героят на нашето време. Всяко време си има герои, които трябва да тачим и подкрепяме. Поне не са страхливи като нас, а техните постъпки са спънка в колелото на тези, които ни мачкат.
цитирай
31. tsvetamak - viki02
15.05.2009 18:40
Благодаря ти за оценката за разказа. Точно така се чувствам и аз, като виждам какво се случва с живота ни. Имаше някакъв момент в който почти бях сигурна, че ще заживеем по нов, по-добър начин. И никога не бих повярвала, че ще има и по-лошо.
А сега...безнадеждност и безсилие.
Сърдечни поздрави!!!
цитирай
32. анонимен - Пиши и да не ти пука от критиците.
16.05.2009 11:41
Пиши и да не ти пука от критиците.
цитирай
33. tsvetamak - до анонимен32
16.05.2009 15:08
Никога не са ме тревожили критиките. По-скоро съм се притеснявала от равнодушието и неразбирането.
Отказах се да споделям впечатления и мнения, защото може би не успявах да предам с точните думи емоциите и вълненията си. Това си е талант, който не притежавам:).
Заради това изтрих всичко написано от мен и оставих само този разказ.
Благодаря за подкрепата!
цитирай
34. анонимен - Успява този, който не се плаши от ...
17.05.2009 07:55
Успява този ,който не се плаши от провалите .Такива имаме всички в изобилие ,но в различни области
цитирай
35. tsvetamak - до анонимен 34
17.05.2009 14:05
Но все пак идва момент, когато натрупаната умора от дългите усилия, ни кара да си задаваме все по-често въпроса дали си струва...
цитирай
36. анонимен - Ако е смисълът наживота ти -струва ...
17.05.2009 18:39
Ако е смисълът наживота ти -струва сина 200%
цитирай
37. voinov50 - Много добър разказ...
26.08.2009 17:13
Поздрави за автора!
цитирай
38. tsvetamak - voinov50
28.08.2009 11:15
Благодаря Ви и от негово име за оценката!
Поздрави!
цитирай
39. sgs - Kolko trogatelna istoriq! ima li v ...
23.01.2010 01:49
Kolko trogatelna istoriq! ima li v neq 4astica istina?
цитирай
40. tsvetamak - sgs
24.01.2010 19:20
Да, има. Но не изцяло - само толкова, колкото да вдъхнови автора.
Поздрави:)
цитирай
41. krasi7 - И пак
17.03.2010 01:03
И не мога да си обясня какв е този магнетизъм в това. Все се връщам.
цитирай
42. tsvetamak - krasi7
17.03.2010 18:18
Всеки чувства по свой начин прочетено, видяно, чуто.
Може би наивността и неопитността на Сашо, когато писа този разказ ( а то помниш беше отдавна), предизвиква това твое усещане:).
Благодаря ти, че си тук:)
цитирай
43. veninski - Честит имен ден, Цвета! Бъди ж...
28.03.2010 07:59
Честит имен ден, Цвета!
Бъди жива, здрава и много щастлива!
Поздрави от Родопите!
http://www.youtube.com/watch?v=YR1_ORuy9bE
цитирай
44. tsvetamak - veninski
28.03.2010 18:06
Благодаря ти!Трогна ме!
Любима песен с прекрасни пожелания и тъжният, дъждовен ден се превърна в празничен:)
Приятен ден и на теб!


цитирай
45. platttonnn - Толкова познато!
19.06.2010 11:34
Аз съм този.Всеки може да бъде на това място,но не забравяйте едно,интелектуалното разбиране,няма нищо общо с ПРЕЖИВЯВАНЕТО.
цитирай
46. tsvetamak - platttonnn
21.06.2010 12:50
Преживяваме въпреки разума ,( а може би благодарение на него) и в повечето случаи съжалявам, че е така.
А интелектът по- скоро засилва силата на емоцията, вместо да успокоява духа ни.
Но това Вие по-добре бихте обяснили.
цитирай
47. kasnaprolet9999 - Много хубаво е написан този разказ, ...
05.10.2011 19:05
Много хубаво е написан този разказ, трогна ме дълбоко и ме накара да си спомня за някои неща. Поздрави!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tsvetamak
Категория: Хоби
Прочетен: 71607
Постинги: 1
Коментари: 47
Гласове: 7577
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031